Разгледайте добре двете спираловидни скали на картинката. В коя от двете предпочитате да живеете емоционално – в тази, която ви издига нагоре или в тази, която ви смъква надолу? Предполагам, че отговорът е по-скоро първият. Емоциите от първата, възходящата скала носят определен енергиен заряд. Колкото по-високо се завърта спиралата, толкова по-високи са вибрациите или толкова е по-голяма степента на жизнена енергия, която съответното емоционално състояние ни носи. Как обаче да се изкачваме по-често нагоре и как да оставаме за по-дълго време там – във високите вибрации? Много хора са се приучили, че настроенията им зависят главно или дори само от външни обстоятелства. Според подобна житейска концепция, на човек трябва да му се случи нещо хубаво, приятно, за да се почувства той удовлетворен, радостен и спокоен. А когато твърде дълго се заредят все неблагоприятни обстоятелства, какво правим тогава? Нима най-доброто решение е да седнем и да чакаме появата на нещо по-приятно?! Може би в някои ситуации и това е стратегия: да притихнем, докато бурята отмине. Дори тогава обаче не бива да се оставяме на бури от емоции да ни управляват вътрешно. Психологията също говори за „регулация на емоциите“. А каквото чувстваме на фино ниво, там е барометъра, който отчита на каква честотата вибрираме. Да преживяваме негативните емоции, вместо да ги потискаме също е важно, при това е от изключително значение, но преживяването им отново би било прекрасно да се случва по конструктивен за нас начин. Например, тъжна съм, плаче ми се, не се сдържам, а плача. Гневна съм, но използвам техники и начини, за да отведа огнената стихия на яда си от себе си, но не като си го изкарвам на някой друг – виновен или невинен за моя гняв. В следващите редове ще ви дам някои идеи как да бъдете съзнателни в това да повдигате вибрациите  си, да се изкачвате по възходящата спирала на емоциите, без на всяка цена да има външно събитие, което да провокира този процес.  

Отключване на спомена

Опитайте да си спомните момент, в който сте се чувствали особено добре. Свържете се със спомена и опитайте да пренесете усещанията от онова изживяване тук и сега. Освен, чрез спомен, за да полетим сетивно и емоционално на високо, може много да ни помогнат различни форми на медитация.

Отдаване на безусловната любов

Чистата форма на любов е с изключително висок заряд. Когато успеем да се свържем с тази емоция, можем да изпитаме истинска благодат да се излива вътре в нас. Има медитации, които правят тази връзка възможна. Ако понятието „безусловна Любов“ ви звучи твърде абстрактно, опрете се отново на житейския си опит – припомнете си общуването с любимото дете, котенце или куче например, моменти, в които от сърце сте давали или сте получавали чистосърдечно помощ или някакъв жест без отсреща да очакват нещо в отплата.  

Благодарността

Ако изредите в един списък нещата, за които сте благодарни, че присъстват в живота ви, ще видите всъщност колко много имате. Усещането за дефицит идва от съществуването ни в свят, в който вечно се съревноваваме за още и още материални и социални придобивки. Конкуриращата се среда често пъти изяжда енергията ни, което поражда усещания, че нямаме достатъчно, че не сме достатъчно красиви, способни, имащи и т.н. Всичко това занижава вибрациите ни. Редовното подсещане какви безценни неща притежаваме  и отправянето на благодарност за тях, може да запълни депата на дефицит.

Вглеждане в красотата

Дори в най-грозната картина и обстановка има поне едно кътче красота – вгледайте се в нея до степен на фокусиране и вибрациите ви ще започнат да се покачват. Красотата би могла да бъде открита като скъпоценно късче дори в най-грозната обстановка. Опрете се на нея и вглеждайки се в нея, съзнателно разширете връзката си с нея. Творете красота – не е задължително да ставате творци, да рисувате или да майсторите разни неща, можете просто да декорирате малки детайли красота в ежедневието си, да разгръщате собствената си естетика – както по отношение на собствената си външност, така и по отношение на средата, която обитавате. Замисляли ли сте се, че думата е-сте-тика е всъщност външен израз на думата е-тика. Едното е външната норма за красиво, чисто и морално, а другата бележи вътрешните ни ценности. Опитвайте да създавате и надграждате собствения си скъпо-ценен свят – вътрешно и външно. Съграждайки го и отстоявайки го, ще имате своят Оазис, който да ви приютява сред бурите на морето на живота.

Пеене и тананикане

Музиката е божествен инструмент, звуците са едно от нещата, което мигновено въздейства на лимбичната нервна система – шеф-диригента на емоционалния ни свят. Ето защо различните типове музика модерират настроението ни така бързо и ловко. Но когато слушаме музика е едно, а когато самите ние започнем да възпроизвеждаме звуци под формата на мелодия – пеене, тананикане, това е доказан метод за въздигане на усещането ни за тонус и повишена жизнена енергия. В тази връзка и танците – спонтанното плавно или подскокливо движение на тялото под съпровод на избрана музика, са още един чудесен начин да се изкачите по стълбицата нагоре.

Префокусиране на мисловния поток

Едно от нещата, в които затъваме като в блато, започнем ли да не се чувстваме комфортно, са неприятните мисли. Колкото повече обхождаме ситуацията или състоянието си от негативна гледна точка и дълбаем в „лошото“, което ни заобикаля или изпитваме, толкова повече то се усилва и толкова по-стремглаво се понасяме по възходящата спирала надолу. Такива са чисто и просто механизмите на протичане на енергията. Затова едно от основополагащите неща е да обърнем потока на мислите си. Ако се налага, на глас или на ум изкрещете: „Стоп!“ и започнете да мислите по приятен, хубав начин. Позитивни фрази и утвърждения и повтарянето им понякога с минути, може по изключително градивен начин да дисциплинира ума и да канализира потока от мисли в по-подредена и конструктивна посока.

Fake it till make it

Това е принцип, който важи както за горното твърдение с преформулирането на мислите, така и за умението да се смеем, усмихваме и радваме на живота. Правени са изследвания, които показват, че когато се засмеем дори „на сила“, мозъкът ни получава сигнали, че в момента се смеем и започва да задвижва сходни процеси на отделяне на хормони, както и при истински смях „от сърце“. Колкото и да не ви идва отвътре, разтеглете устни в усмивка и задръжте така за няколко секунди, изкискайте се просто ей така. Сетете се за нещо смешно, забавно и смехът ще тръгне да се лее, а после ще усетите и разтоварването. И напълно умишлено търсете филмови и театрални комедии и компания на весели хора.

Движението прави настроението

Това пък е принцип, използван в различни движенчески практики и отново си има и физиолого-анатомично обяснение от науката. Установено е, че дори определени пози на тялото могат да помръднат схеми в нервната система и да ни накарат да се чувстваме по различен начин. Затова вместо само да лежите начумерени и депресирани в леглото, станете и както и по-горе споменах – потанцувайте или изберете онзи тип движение, който ще ви накара да се усетите прекрасно в тялото си, а после, когато се погледнете в огледалото, ще видите как лицето ви сияе.

Промяна на гледната точка

В колкото и дискомфортна ситуация да сте, помислете какво би било, ако я погледнете от друга гледна точка. Как бихте я изживели, ако сте по-позитивни, дори ако се налага да го изиграете като роля. Има хора, които дори и да са болни от животозастрашаващо заболяване и добре да знаят това, са склонни да се шегуват със симптомите и ситуациите, през които преминават. Нима не казваме за такива хора, че са с висок дух?! По-лекото отношение към нещата от живота, ни помага да преминем с повече лекота през тях. Обратното – т.нар. катастрофични мисли влошават биохимичния фон вътре в нас  – разместват по неблагоприятен начин хормони, могат да се отделят вещества в отделни органи или самите те да заработят по-неадекватно и от там да започнем да се чувстваме още по-зле. По-ведрите мисли е доказано, че помагат да се отвори проводимостта на определени сигнали, свързани дори с минимизирането при изпитване на болка. Учените Мелзак и Уол са установили на този принцип, че когато нещо ни заболи и се паникьосаме, сигналите, които негативните ни мисли дават усилват физическата болезненост, и обратното  – опитаме ли се да се самоуспокоим, това отваря определени нервни пътища и болката притихва. На тази база двамата са познати с тяхната теория за „вратата на болката“.

Нещата, които обичате да правите

Забързани в задължителното ежедневие, често забравяме, кои са нещата, които обичаме истински да правим – тези, които ни потапят в поток от приятно безвремие. А когато се откъснем за дълго от тях, това нарушава чувството за личната ни идентичност. Започваме да губим представа кои сме всъщност и неизбежно ставаме по-объркани и неудовлетворени. Седнете с лист и химикал и си направете списък с всички онези неща, които обичате да правите. Сложете го на видно място и се пуснете в действие.  

Грижовност към собственото тяло

Както споменах, движението има важна роля за повдигане на вибрациите. Храните също вибрират в различни – по-високи или по-ниски спектри. Каквито и системи със съвети за хранене да излизат на бял свят, в крайна сметка, живата храна, расла на слънце е с висок заряд и е логично да го пренася в тялото ни. Пресните сурови плодове, зеленчуци, зеленолистните растения, суровите ядки и семена са едни от източниците на жизненост и лекота. Важно е и да внасяме затоплящи храни в тялото в студените сезони и охлаждащи в топлото и горещо време. Освен това то би се почувствало специално, ако самите ние го докосваме с нежност – докато го къпем и подхранваме кожата с масло или лосион. Защо понякога ни е трудно да се държим нежно към самите себе си, а очакваме това от другите?!

Вдъхване сладостта на живота

Няма как да подминем дълбокото дишане. Него можем да правим навсякъде, където и когато имаме нужда. То не изисква специално пространство и подготовка. В същото време е изключително пряк път към спокойствието и баланса, а там, където ги има тези две неща, почвата за израстване на вибрациите е добре подготвена.

Каквото и да правите, каквото и да ви се случва, правете съзнателна връзка със себе си – на ниво тяло, мисли, усещане за самите себе си. И не чакайте хубавите неща да ви споходят. Осъзнато повдигайте емоционалния си статус, за да може да разперите невидими крила и да полетите в един живот с повече лекота.

Автор: Анастасия Манлихер – доктор по психология с направление здравна психология и психо-соматика, сертифициран йога преподавател.

В пространството на Salt&Art Анастасия прави ежеседмични сесии на различни теми. Можете да ги разгледате в графика на студиото и да си запазите място всяка събота вечер от 18.30ч. до 19.30ч.

Анастасия дава и индивидуални психологически консултации като работи не само с типични ментални психологически техники, но включва при нужда психо-телесни такива, за да оздрави връзката психика-тяло. Подходът й съчетава достиженията на съвременната наука – психология, невро-биология, кинезиология, с изпитани техники и методи от оздравителни и философски системи от Изтока като йога, китайска медицина.